ЧАСТНОТО ПРАВО В РИМИ

ЧАСТНОТО ПРАВО В РИМИ

ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ

ДУМИ НА АВТОРА   Посвещавам на студентите по право – бивши, настоящи и бъдещи

Опитах се във поетична дреха

да облека аз правото ни частно.

Така с любов дълбок поклон му сторвам -

на мой копнеж завинаги подвластно.

Със гражданското право аз наченах.

То – първата любов, ръжда не хваща.

Облигационното, то вещното преварва

и чак на трето място го запраща.

Изобретателско и авторско ги няма.

Причината е само в мен – признавам.

Не мога да извайвам в стих, за жалост,

това, което слабо го познавам.

Семейно и наследствено ги следват.

Такава е системата ни правна.

Търговското подрежда се накрая.

Че е последно знае се отдавна.

Във хилядите строфи ще прозрете

дълбока мъдрост, трупана с години,

излята в съответни правни норми,

в описаните правни дисциплини.

Творих със хъс, със обич, със наслада –

това го казвам искрено накрая.

Успял ли съм? Не знам. Но се надявам

да съм придал на правото омая.

В предговора: 

ВЪЗДИШКАТА ОТ СТИХ, адвокат Валентин Брайков

Няма да забравя как през 2003 прочетох във виенския Кронен Цайтунг дописка за един съдия от Мюнхен, който беше написал решение от край до край в поетични рими и една от страните го обжалвала за недопустимостна словесната форма. Баварският второинстанционен съд беше отхвърлил жалбата, подчертавайки, че за решението са важни законосъобразното съдържание и разбираема съдебна воля, на които римата не пречи. Баварските съдии се бяха позовали и на неизвестния ми тогава поетичен преразказ от 1896 на Австрийския граждански кодекс - 1811 от още по-неизвестния австрийски адвокат Август Плешнер фон Айхщет . ....

Вижте как започва поемата на Плешнер: 

Кодекспрекрасенибезравни

Поклонзаслужилсиотславни.

Тимоягордостисъдба,

Натебподнасямтазхвалба.

       Разбирате ли, това се случва, когато правителството на Стамболов е приемало ЗЗД-1892  и никой у нас тогава не е мислил за такива рими. 

Шедьовърът на Плешнер обаче не е самотен еделвайс в германо- езичното пространство на Европа. 80 години преди него в 1815 г.се появява знаменитото есе на  ЯкобГрим /по-големият брат на Вилхелм Грим/ „За Поезията в Правото“= “Von der Poesie im Recht”. В сянката на техните вълшебни приказки остава фактът, че и двамата братя Грим са били професори по право в Гьотингенския университет. ....

Чак 120 години след Август  Плешнер и 200 години след Якоб Грим проф. Огнян Герджиков ни повежда по същата възвишена пътека с поемите си за основните български граждански закони. Тези нежни негови цветя като явление имат за нас няколко значения:

      Първо, те доказват, че ние вече се присъединяваме и към романтичните правни вълнения на Европа, осиновяваме ги и посаждаме на наша почва. Това не е много лесно з аедна нация, чиято душа често лее словесни куршуми.

      Второ, те показват, че истинските елитни юристи у нас вече проявяват умиление към  правото. Забелязали ли сте как някои цигулари на виенската филхармония инстинктивно докосват с устни върховете на лъковете си в паузите докато гледат партитурата. Това е същото. Ние свирим на норми и гицелуваме със стих. 

      Трето, Покойният ми баща обичаше да казва, че „право не се преподава, а се проповядва“. Огнян е направил крачка напред като пръска вяра в правото чрез неговата красота. Той обаче трябва даб лагодари на провидението, че именно нему е изпратено вдъхновение за тези правни стихове, защото, пак по думите на баща ми, „чешмата не е творецът на водата“. 

     Освен това, Само истинските, благословените закони са достъпни за поетична рима. Нормативната чалга и нейните фолкзвезди ще бъдат ответи от времето като шума. Истинското право е онова с вътрешната принуда, която идва от общата ни съвест, а не от външното насилие.

Две изречения към онези млади алпинисти, които бързат да покорят върховете на правото. Някои дори скачат на експресния планински лифт, трупат куки и въжета, чуват се бодри планинарски песни. Искам да ги посъветвам преди да се втурнат нагоре да вникнат в душевната нагласа на стиховете на Огнян, защото това ще им помогне срещу силния вятър. Да не забравят, че в правото напредва бързо онзи, който върви на колене, а не на кокили. А други, които са вперили лъскав поглед на запад, да помнят пророчеството на Христофор Колумб: Който отиде далеч на запад, непременно ще стигне на изток

     И сега идва най-важното: Това тук не е безобидно четиво за романтични интелектуалци. Множество светулки, свързани в едно общо вълнение, могат да дадат силна искра. Още повече, че в планината е наваляло толкова много сняг, слънцето така грее, че страшната лавина може да тръгне и от една шумна въздишка. Мисля, че това е скритото послание, което Огнян Герджиков ни изпраща чрез стиховете си:

НЕ ПОДЦЕНЯВАЙТЕ СЪЛЗАТА ОТ РАДОСТ

ИЛИ ВЪЗДИШКАТА ОТ СТИХ!

Аз също вярвам, че с тази творба и правото ще изглежда по-разбираемо, по-привлекателно, с една дума – по-човешко, и българската литература ще се обогати с нов жанр. Неговата художествена стойност е безспорна, казва проф.Стоян Атанасов в предговора към книгата, определил я като "Ценен принос към българската изящна словестност" - .... Първото качество на неговите поетични описания е точната дума. Именно в нея долавям разковничето на комуникативния ефект от тази поезия. Описанията на Герджиков са и обяснителни, помагат ни да разберем закона. .... За същността на законите поетът Герджиков говори като юрист, за последиците върху нас от тяхното престъпване – като хуморист....

544 стр., твърда подвързия, юбилейно издание с луксозно полиграфическо оформление

ISBN978-954-463-251-9

цена: 80 лв.

В съдържанието:

Думи на автора

Въздишка от стих,  Валентин Брайков

Ценен принос в българската изящна словестност, проф. Стоян Ататнасов

ГРАЖДАНСКОПРАВНА ПОЕМА

ВЕЩНОПРАВНА ПОЕМА

ОБЛИГАЦИОННОПРАВНА ПОЕМА

СЕМЕЙНОПРАВНА ПОЕМА

НАСЛЕДСТВЕНОПРАВНА ПОЕМА

ТЪРГОВСКОПРАВНА ПОЕМА